В дълбоките недра на Земята има останки от огромен първичен сблъсък
Сеизмолозите знаят от 70-те години на предишния век, че в дълбините на земната тога има два загадъчни сектора колкото континенти – единият под Африка, а другият под южната част на Тихия океан.
Тези „ петна „, които са по-тъмни от заобикалящия ги материал, може да са остатъци от прелом при започване на историята на нашата планета , заяви Ройтерс.
От този конфликт се предполага, че се е появила Луната. Той е между първичната Земя и обект с размерите на Марс, наименуван Тея . Сблъсъкът, който съгласно най-новите проучвания е настъпил преди 4,46 милиарда години, е изхвърлил в космоса разтопена канара, която е кръжала около Земята и от нея се е образувала Луната . Но парчета от Тея може да са останали вътре в Земята, като са потънали към горещото сферично ядро от желязо и никел на нашата планета.
Геофизици от Калифорнийския софтуерен институт и Китайската академия на науките организираха компютърни симулации, с цел да изследват геофизичните свойства на материала, който вероятно е бил от Тея, и еволюцията на земната тога – най-широката част от пластовете, които съставляват вътрешната конструкция на нашата планета с дебелина към 2900 км.
Въз основа на тези симулации сеизмолозите позволяват, че по-голямата част от Тея е била погълната от Земята, образувайки двата по-тъмни сектора в мантията, до момента в който остатъчните парчета са образували Луната.
Тези сектори са към 2 % от масата на Земята . Те са открити по бавното придвижване на сеизмичните талази там в съпоставяне със заобикалящата ги тога. Всеки от тях е два пъти по-малък от Луната. Но те са солидни, споделя геофизикът Сян Юан, водещ създател на проучването, оповестено в списание „ Нейчър “.
Ако заключенията на проучването са правилни, тези сектори са първото директно доказателство за хипотетичния конфликт, от който се е образувала Луната.
Луната, която обикаля към Земята на приблизително разстояние от към 385 000 км, има диаметър към 3 475 км, което е малко повече от една четвърт от диаметъра на нашата планета. Ако заключенията са правилни, някои вулканични скали, които доближават повърхността на Земята, могат да дават проби от изчезналата планета.
По-високата компактност на тъмните сектори може да се дължи на високото наличие на желязо, сходно на лунните проби. Ако моделът е правилен, в тях би трябвало да има изотопи, които са сходни на тези в лунната тога.
dariknews.bg
